Щурците

Патриарсите на българския рок...

За едни, дето препускали

...Те и мускетарите препускали - от приключение към приключение, от обятията на една хубавица до прегръдките на следващата, от пир на пир и... все така, до края, както всички знаем. Но им пречел само един Ришельо! А това на нашичките му-с-китарите, препускане ли беше? Или препятствено бягане? И то не на метри, нито на километри, а на години. Вече двадесет на брой! Виж, броя на ришельовците никой не е запомнил. ...
...минаха през лутането и диренето, за да стигнат до собствен облик, дето все още име не можем да му намерим и опрем ли до оценката, все я завъртаме някак към "стил Щурците".
Но такъв стил наистина съществува. Поне в нашата рок-музика. Изграждан зрънце по зрънце от опита на най-добрите световни образци, обогатяван с личното и с нашето - българското, дето чужденец не може да го подскаже, камо ли да те учи на него. Днес всички смятаме, че собственият почерк е проличал най-напред в албума "ХХ век", но тази плоча е само следствие от продължителни експерименти в най-различни области на рок-музиката. Започнатото доразвиха следващите албуми "Вкусът на времето", "Конникът", "Мускетарски марш"... И всичко се проверяваше, минаваше незабавно на "изпит пред публиката". Такива "изпити" им се насъбраха 2500! Повече от 125 концерта годишно! Не само у нас, ами и в ГДР, СССР, Франция, Норвегия, Дания...
Чавдар Чендов, в. "Народна култура", 4.9.1987